Татуировките на Dimi Stay: от символ на протест към път на духовно израстване

Така се зароди интересът към древни култури като маорите, които дълги години са ми били лично вдъхновение. По същото време с приятел сглобихме първата машинка от уолкмен/ писалка/ струна от китара и се оказа по-ефикасно с нея. Така чак едва на 25 отново грабнах ръчните инструменти и си татуирах сам лицето. Отне доста сесии и беше мъчително сам с две огледала (смее се).

На 20 г. започнах да татуирам в скоро отворило врати студио в Пловдив и това бе всъщност началото. Изключителна благодарност на Профи, който тогава не бе все още интернационален артист, но ме подкрепяше дълги години в професията и ментално.

Оттогава са изминали повече от 20 години. В началото беше начин на протест, който в последствие чрез ритуалната болка, която развива съзнанието, прерасна в духовност. 
 

Практикуваш и по-неконвенционален начин на татуиране. Какъв е той? Какво е особеното при него и с какво те привлече? 

Татуирам по доста различни методи – hand poking, който е по-популярен като затворнически стил. Sak Yant е техника от Тайланд. Този метод заобичах, може би заради будистките ми вярвания и се отказах да практикувам, заживявайки там, след като се запознах обстойно с отговорността за този тип Янтра, които са изписани на Ком (стар език, използван от Камбоджанската цивилизация, който днес се изучава от всички монаси, практикуващи Пали Будизъм). Тебори е японският метод, който за съжаление не владея, но е най-прецизният от всички традиционни стилове, по мое виждане. 

Hand Tapping е методът, който се използва от Индонезия до Нова Зеландия с малка разлика, че племената от Борнео не изпъват кожата, което позволява на татуиста да работи сам. Племената от Океания до Нова Зеландия го наричат Traditional Tatau. Там те всички изпълняват ритуала с помощта на seconder, който също трябва да е запознат изключително добре с кожата и анатомията на човешкото тяло, поради разнообразните типове кожа, която притежаваме на отделни части на тялото.

Различното при тях в сравнение със Запада е, че те възприемат татуиста като богоизбран или нещо като шаман. Също така той трябва да притежава изключителни качества на творец, ловец, музикант, да изучава дълги години историята и символите на тяхната култура, преди въобще да се заеме с отговорната титла в племето, която се е предавала наследствено.

През 2010-2011 г. имах възможност да работя в екип с полинезийци в едно студио в Берлин и това ми даде тласък в развитието на този стил татуиране. Сега предпочитам работата с машина, и не се ограничавам само в един стил, сякаш съм завладян от силата на древните култури и етнологията и черпя вдъхновение от тях, като често използвам орнаменти от древността, съчетани с иновативни идеи в Neo tribalism-a, който експлодира масово в последните години. 
 

С какво техниката е по-различна от татуиране с машинка? Какво е важно при него, за да бъде татуировката качествена? А по отношение на времето за изработка и болката има ли разлики? 

При ръчно направената татуировка кожата се наранява много по-малко, усещането за болка изчезва, след като процедурата е приключила. Докато вибрациите на съвременните машини нарушават целостта на кожата много повече и поради тази причина имаме дълъг заздравителен процес. Работата с машина улеснява процеса, прави го много по-прецизен и по-бърз като метод на татуиране. 

Аз лично усещам машината по-интензивно, въпреки че е изключително трудно да се сравняват двата метода, защото сами по себе си си приличат само по това, че оставят сходна следа върху кожата – татуировката. За тези, които държат да имат качествена татуировка с прецизна линия, им препоръчвам труда с машина.

На тези, за които е важно да се свържат с корените, да усетят този ритуал, който се е извършвал през вековете и да придобият нови знания в тази насока, препоръчвам да изживеят усещането сами, и да си направят ръчно направена татуировка. Естествено сред природата е по-лесно да придобием това усещане, но с добра нагласа може да се изпита и в студио, а и на конвенция. 

За да бъде една татуировка качествена, трябва да бъде не само технически издържана, но и да отговаря на изискванията на клиента. От моя гледна точка, понеже се занимавам с хипнотерапия, още по-важно е татуировката да се използва за подсилване, оздравяване, насърчаване на положителни промени за човека, който я носи. Означава, че татуистът носи отговорност да манифестира и генерира положителна енергия върху мотива, който предстои да направи върху своя клиент или пациент според степента на отговорност, която поема.