Интервю с Павел Епик Калоянов

Той рисува, татуира и сме повече от горди, че е автор на тазгодишния постер за събитието. Представяме ви Павел Калоянов, известен като Pavel Epik. Зададохме му няколко въпроса за индустрията, татуирането в България и по света и вдъхновението му за създаването на плаката. Ето какво ни разказа Павката:

1. Стереотипите за татуировките все още съществуват. Спомняш ли си кога за първи път се сблъска с татуировките и каква беше първата ти мисъл? 

Оо, да. В нашата мила държава стереотипите за много неща, наравно с популизмът, процъфтяват. Татуировките, за съжаление, са един от тези стереотипи. В момента, бих казал, че почнаха частично да се приемат, но пък все още хората не могат да разберат, че могат и да са красиви.

Първата ми среща с татуировките беше в Обзор. В двора на къщата на прабаба ми, един мой свако сложи ламарина с миди на огъня, и аз се загледах в ръцете му - целите татуирани в моряшки тушовки. Естествено, мога да кажа, че още тогава съм си избрал занаята, но не беше така, просто ми се сториха много впечатляващи. Все още си ги носи старият моряк, и макар и правени преди близо 60 години, стоят супер разбираеми.

2. Как и кога започна с рисуването? А с татуировките?

Не мога да отговоря на първото с точност. От много малък израснах между палитри и стативи, благодарение на родителите ми, но пък и дълги години бягах от рисуването. Може би графитите ме върнаха към страстта ми към изкуството. С татуировките мога да отговоря по - точно. 2010 направих 3 татуировки, благодарение на Наско от Ronin Tattoo, Стара Загора. Той ме хвана за ушите и ме накара да започна, пък макар и после да се отказах. Безкрайно благодарен съм на Наско.

3. Кои според теб са най-важните качества за един добър татуист?

Да не спира да се развива, няма друг избор.

Да е смирен и да не плямпа напразно. Правим татуировки, не сме рок звезди.

4. Как научи занаята и какво би посъветвал хората, които искат да се занимават с татуиране?

Трудно и благодарение на много хора,много от които ще забравя, но не нарочно. Наско, както споменах, ми помогна да започна. Бартез от Forevermore Tattoo, Пловдив, ме накара да повярвам, че това е нещото, в което да се развивам, и ми удари много голямо рамо, че и до ден днешен. Тошето от Sixth Element, Велико Търново, ми даде ръка, след като се върнах в България, и почнах да работя при него (сега отново). Най - много, обаче, ми помогнаха Стилиян и Калоян Смокови, които ми показаха как се правят истински татуировки, как се ползват машинка, глава и сърце, и не знам как да им се отблагодаря.

Младите хора гледат да прескачат стъпала, все пак са млади. В този занаят, обаче, няма пряк път. Само опита и работата те вкарват в релси. Всеки един от хората, с които съм работил, се е трудил здраво, за да може сега толкова знание да е толкова лесно достъпно. Чиракувайте, или пък не. Обаче не отхвърляйте традициите с лека ръка, и чувайте какво ви казват (или не казват) старите кучета. Със сигурност знаят повече от вас. Рисувайте много, и си правете татуировки при хубави хора. Чак тогава се замисляйте да ставате татуисти.

5. Работил си както у нас, така и в чужбина. Какви са приликите и разликите в тату индустрията тук и навън? Все си мислим, че сме по-зле, така ли е наистина?

В много отношения е така, почти последен влак сме в Европа. Хубавото, обаче, е че сме неотъпкана пътека. Има място за развитие, няма преексплоатация на пазара, няма смачкваща конкуренция. Само че това са и лошите страни. В един откъснат от останалия свят балон сме, и не можем да се видим отстрани, и да си поправим грешките.

6. Какво би искал да се промени в индустрията у нас? Какво ни липсва или има нужда от подобрение?

Нямаме разнообразие в България. Много сме еднакви откъм стилове, трябва да покажем че има много хубави решения, не само едно. Хубаво ще е да се рисуват татуировки, да се гледат хубави примери, да се четат книжки.

Трябва да се пътува, ама много. Доста неща имат нужда от подобрения, но всичко с времето си.

7. Нека поговорим за плаката за тазгодишното издание на Bulgaria Tattoo Expo. За него нямаше предварително зададена тема. Как се появи идеята за ханя маска и каква всъщност е символиката ѝ?

Символиката е като при повечето азиатски символи в татуирането - късмет и благополучие. Самата маска, обаче, е от японския театър ‘но’, и е една от най - трудните за изработване. С наведена надолу глава, актьорът изглежда намръщен, нагоре - тъжен. Настрани - усмихнат. Най - разпространената легенда е свързана с жена, превърнала се в демон,но има много различни варианти.

Постерът е като типичен цирков плакат, каквито бяхме свикнали да виждаме навремето, и каквито смятам, че са най - добрите плакати, но с тази малка препратка към татуировките.

8. Защо според теб е важно да има събитие като Bulgaria Tattoo Expo? 

За да се развиват нещата и при нас, не само навсякъде другаде. Да сверяваме часовници, да се счупват калъпи и стереотипи. Да си задаваме въпроси едни на други, и да мислим върху отговорите. Да се срещаме с хора от различни страни, да работим заедно за едно по - хубаво и красиво бъдеще.

Евала на вас, момчета, че се занимавате с толкова нелека задача.